История
<p style=”font-weight: 400;”><strong>АГРОБИОИНСТИТУТ</strong><strong> (АБИ)</strong> е създаден през 2000 г., съгласно Устройствен Правилник на Националния Център за Аграрни Науки (НЦАН) към Министерството на земеделието и горите (МЗГ) (Решение № 270 на МС/15.12. 2000 г., ДВ 107/28.12.2000 г). АБИ е правоприемник на Централна лаборатория по молекулярна генетика и генетична биотехнология (генно инженерство) (ЦЛМГГБ), създадена през 1985 г. към Селскостопанска Академия (ССА), със седалище Костинброд, преименувана като Централна лаборатория по генетично инженерство (ЦЛГИ), прерастнала през 1989 г. в Институт по генетично инженерство (ИГИ) – Костинброд.</p>
<p style=”font-weight: 400;”>От 2003 г. седалището на АБИ е на адрес: 1164 гр. София, бул. “Драган Цанков” 8, Биологически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 4<sup>ти</sup> етаж, югоизточно крило.</p>
<p style=”font-weight: 400;”>Дейността на АБИ се ръководи от <strong><u>Научен съвет (НС)</u></strong>. АБИ е единственият в страната институт, чиято дейност от 1988 г. се оценява и насочва от <strong><u>Международен Консултативен Съвет (МКС)</u></strong><strong><u>,</u></strong><strong><u> </u></strong>в състава на който са включени водещи учени в областта на растителните биотехнологии от страната и чужбина. От 1995 г. и сега AБИ представлява Република България в Международния Център по Генетично Инженерство и Биотехнологии (ICGEB), Триест, Италия. В периода 1995–1997 г. АБИ е член на Института за растителни изследвания “Норман Бурлауг”, Де Монтфорт Университет (DMU), Лестър, Великобритания, в състава на който влизат университети и институти от Великобритания, Чехия и Китай. През 1999 г. АБИ е избран за Център по Компетентност в растителните биотехнологии (Centre of Excellencein Plant Biotechnology) в рамките на програма INCO 2, FP5 на EC, и като такъв координира научните изследвания и обучението на кадри в областта на растителните биотехнологии на национално и регионално ниво. От 2000 г. АБИ е член на Европейската организация за растителни изследвания (EPSO), член на Европейската федерация по биотехнологии (EFB) и суб-регионален център за страните от Централна и Източна Европа в областта на регулациите и контрола върху ГМО. През 2001 г. АБИ регистрира АгроБиоТех Парк ООД (АБТП), съвместно сдружение между СУ “Св. Кл. Охридски” гр. София и АБИ. От 2004 г. АБИ е член на Черноморската Асоциация по биотехнологии (BSBA). През 2007 г. АБИ пое инициативата за създаване на Съвместен Геномен център, сдружение между СУ “Св. Кл. Охридски” и Селскостопанска Академия.</p>
<p style=”font-weight: 400;”>Основната задача на АБИ е да провежда фундаментални изследвания в областта на клетъчната, функционалната и молекулярната генетика с цел решаване на проблеми с практическа насоченост. Рутинно се прилагат методи и технологии за клонално микроразмножаване <em>in</em><em> vitr</em><em>о</em>, системи за регенерация <em>in</em><em> vitro</em> при соматични тъкани и генеративни (полови) клетки, <em>in</em><em> vitro</em> селекционни схеми за отбор на устойчиви форми, използване на тъканните и клетъчни култури за биосинтез на биологично активни вещества, приложение на ELISA техниката и щамово-специфичните антитела за таксономия на растителните вируси, приложение на цитологични и биохимични маркери за анализ при <em>in</em><em> vitr</em><em>о</em> култивиране и на ДНК маркерните системи за диагностика, сортова чистота, идентификация и селекция. Разработени са и системи, методи и техники за генен пренос. <strong><u>Основните постижения</u></strong> са: създадени нови форми растения с ценни стопански качества (устойчивост към болести и хербициди, подобрени качества за храна и фураж, форми – източници на ЦМС, технологии за <em>in</em><em> vitro</em> култивиране на лекарствени растения и др.). Основна насока в изследователската дейност е и запазването на генетичните ресурси на страната. АБИ работи активно и по създаването и прилагането на законодателство за биобезопасността, по организиране на контрол при използването на генетично подобрени растения, оценката и управлението на риска при създаване и освобождаване на ГМО в околната среда, както и по повишаването на обществената информираност и изграждането на национална информационна система – база данни за биобезопасността.</p>
<p style=”font-weight: 400;”>Основни изследователски звена са <strong><u>работните групи</u></strong> (растителни генетични ресурси, абиотичен стрес, биотичен стрес, функционална генетика – бобови, функционална генетика – житни, молекулярна генетика, биоинформатика и биотехнологичен информационен център).</p>
<p style=”font-weight: 400;”>АБИ осигурява средства за научноизследователската си дейност на проектна основа – от Бюджета, като самостоятелно юридическо лице в рамките на ССА и второстепенен разпоредител на <strong><u>финансови средства</u></strong> чрез МЗХ, респективно – ССА; от спечелени проекти по конкурси на Националния фонд „Научни изследвания” (НФ „НИ”), Министерство на образованието и науката (МОН); по <strong><u>проекти,</u></strong> финансирани от програми на Европейската Комисия (ЕК) и други международни организации ((ICGEB, MAAE, NATO, COST и др.); споразумения по двустранно и многостранно сътрудничество; договори с наши и международни компании, институции и лица, както и от дарения.</p>
<p style=”font-weight: 400;”>Институтът разполага с добре оборудвана <strong><u>лабораторна база</u></strong> и висококвалифициран <strong><u>персонал</u></strong> от общо 50 души списъчен състав, вкл. 24 научни сътрудници (1 академик; 1 ст.н.с. Iст., дсн; 13 ст.н.с. II ст. д-р; 8 н.с. I ст. д-р и 1 н.с. II ст. д-р).</p>
<p style=”font-weight: 400;”>Основна задача на АБИ е и обучението на кадри в областта на растителните биотехнологии. Институтът е акредитиран от 2001 г. и сега за <strong><u>подготовка на докторанти</u></strong> по образователната и научна степен «доктор» по две специалности – Генетика, шифър 01.06.06 и Растителна защита, шифър 04.01.10. От създаването на института през 1985 г. досега в института са разработвани 104 дисертации, от които досега успешно са защитени 77. Понастоящем в АБИ подготвят дисертационни трудове 8 редовни докторанти и 1 записан на задочна форма на обучение. По споразумение с висши учебни училища в АБИ се провежда и съвместно обучение по магистърски програми. Сътрудници от института са включени в обучението на студенти.</p>
<p style=”font-weight: 400;”>От 1985 г. досега АБИ е организирал 75 <strong><u>международни научни форуми</u></strong>.Научноизследователската дейност на АБИ е документирана с <strong><u>издателска дейност</u></strong> като научни публикации, брошури и книги.</p>
Български